ОТКОГА

откакто мисля - оттогаз живея,
и както пиша - тъй милея

без милост обич, все не е това,
тъй както думи без дела са вятър и мъгла

НЕжлъчки

на НЕразходка тръгнах пак по "НЕмосковска",
и по НЕжълтите НЕпавета на "НЕруски",
НЕчовешки НЕподредено ми е НЕщо пак,
а НЕпаветата НЕподредени ще останат,
от НЕпавета става само НЕчакъл.

Единствената смислена война

на фронта, в битката със злото,
свободни те умряха, с чест,
на нас оставиха да продължим,

със злото в себе си да се преборим,
в единствената смислена война,
навсякъде е фронт - отвътре и отвън,

така било е и така ще бъде...

 

Провзиране

 накъсано е времето ми в мигове,
 кога за спомен, а кога в забрава,
 миг дълъг камъни да дялам,
 а после кратък миг градеж.

 миг в радост, после в равносметки,
 от тях изграждам дълго мойта самота,
 оставам с нея тъй щастливо сам,
 макар че искам и понякога май знам.
 
 не мога чужда самота да разбера,
 ако не съм обикнал самотата на човека,
 когато сам в надежда и безмълвие,
 поглеждам в себе си - за да прозра света.

не угоявай нещата

не угоявай душата си,
нито тялото, нито сетивата си,
нито съвестта си ...

не угоявай прасето,
нито жена си, нито децата,
нито властващите ...

не угоявай нищо,
нито свое, нито чуждо,
дръж го естествено и здраво ...

ТИ

 завинаги обичам те, това е мой проблем,
 че всяка среща помня като благослов,
 не се сърди, че още те обичам,
 защото си завинаги във мен...
 
 не се сърди, че някак още те обичам,
 телата ни преплетени, че помня,
 и устните ти млади откраднати в мен,
 не се сърди, че те мечтаех всеки ден...
 
 не се сърди, че някак още те обичам,
 ръцете ни преплетени сънувам,
 не ще остане друго, когато си отида,
 не се сърди - ще те мечтая всеки ден...
 
 че всеки ден е жив със спомена за теб - благодаря,
 не се сърди, че те мечтах - бе моят ден,
 че не забравих пламенната жар в очите,
 не се сърди, аз не мечтая - ти си в мен...

дали живях, дали съм буден

 слугувахме на всякави отрепки,
 за залък хляб, не за сполука,
 нии болни и излъгани овце пред пропаст,
 пастир не щем и съвестта проклехме,
 и днес сме очевидно идиоти...
 
 заченат с обич, в грях роден,
 тъй както всички други,
 натрупах неусетно грехове,
 живях във безлюбовност и заблуда,
 докато се събудя и умрях...
 
 без обич да живея не успях,
 тъй както всички други,
 от греховете не избягах надалеч,
 за тази участ няма крив,
 дали съм жив - не зная още...
 
 какво че съм живял напразно някак,
 тъй както всички други,
 какво че нещо съм оставил или нищо,
 светът не искам да ме помни,
 а само някой друг приятел блед...
 
 не правя сметки със доброто,
 тъй както всички други,
 без корист обич давам,
 какво че някой ме краде,
 нали живях, нали съм буден...
 
 и тази болка нека не зараства,
 и съвестта дано не замълчи,
 и без сърце дано да не живея,
 доброто без ответ да не оставя,
 и злото да преборя, всеки ден във мен...